В кабинета на лекар влиза девойка:
- Докторе, моля ви, помогнете ми - страдам от полово безсилие!
- А в какво по-точно се изразява бесилието ви?
- Не мога да откажа на нито един мъж…
Последните икономически новини от САЩ, от други напреднали икономики и от развиващите се пазари потвърждават очакванията за жестока световна рецесия през 2009 г. В САЩ рецесията започна през 2007 г. и ще трае поне до декември догодина - най-дългата и тежка от Втората световна война насам. До края й брутният продукт на страната ще се свие вероятно с над пет процента.
Други развити икономики (Европейският съюз и в частност еврозоната, Великобритания, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия) влязоха в рецесия през второто тримесечие на 2008 г., преди финансовия хаос от септември и октомври и задълбочаването на кредитната криза. След последните два месеца ситуацията в тези страни също се влоши.
В развиващите се пазари забелязваме сигнали за твърдо приземяване като ефект от рецесията в други региони - спад на цените на суровините и оттегляне на чуждите капитали. Рецесия се очаква също и в Бразилия и Русия догодина заради евтините борсови стоки. В Китай и Индия ще има рязко забавяне, което ще е еквивалент на твърдо приземяване с ръст под потенциала за тези страни. В други развиващи се пазари в Азия, Африка, Латинска Америка и Европа нещата няма да се случат много по-добре, а на места може да настъпят същински финансови кризи. Над 10 развиващи се икономики са поставени в момента под силен финансов натиск: Беларус, България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Турция и Украйна в Европа. Азиатските жертви може да се окажат Индонезия, Корея и Пакистан; Аржентина, Еквадор и Венецуела са застрашените в Латинска Америка. Повечето от изброените държави са в състояние
да избегнат най-лошото, ако приемат политически промени
или ако международните институции, сред които и Международният валутен фонд, им предоставят достатъчно кредити.
След като глобалната рецесия е почти сигурна, дефлацията, а не инфлацията вече е основен проблем на регулаторите. Спадът на търсенето наред с увеличено предлагане заради инвестициите на Китай и други развиващи се страни ще свалят инфлацията рязко. Нарасналата безработица ще намали натиска за увеличение на заплатите. За дефлацията ще помогне и поевтиняването на борсовите стоки, които вече са с 30 на сто под летния си пик.
В края на краищата политиците ще трябва да се борят срещу странно изчадие, наречено "стагдефлация"- комбинация от икономическа стагнация и рецесия плюс дефлация. Ще има и капани на ликвидността (когато основните лихви са толкова ниски до нулата, че традиционните мерки на паричната политика губят ефективност). Ще има и дефлация на дълговете - реалната стойност на задълженията ще расте, като ще увеличава риска от несъстоятелност за домакинствата, бизнеса, финансовите институции и правителствата.
Когато традиционната парична политика стане неефективна, ще трябва да се използват
нетрадиционни мерки за увеличаване на ликвидността
и кредита. Централната банка може да направи това чрез директни покупки на частни неликвидни активи. Държавите ще използват често традиционната фискална политика (правителствени разходи и намаляване на данъците), но ще има и извънредни мерки като разходи за спасяване ан финансови компании, кредитори и кредитополучатели. В този процес ролята на правителствата в икономиката ще се разшири доста. Традиционно централните банки са кредитори в краен случай, но в момента ще станат единствените кредитори. След като банките свиха кредитирането помежду си, към други финансови институции и към корпорациите, централните банки са единствените, готови да раздадат пари.
Правителствата пък ще станат единствените, дръзнали да харчат, след като домакинствата свият потреблението си, а бизнесът ограничи инвестициите си. Правителството ще се опита да стимулира търсенето, да спасява банки и компании. Дългосрочните последствия за фискалния дефицит ще са сериозни. Ако дефицитът се финансира от централната банка, периодът на инфлация ще бъде последван незабавно от дефлация. Ако се използват дългове, някои правителства могат да рискуват дългосрочната си платежоспособност.
Въпреки тези заплахи ще трябва да предприемем много агресивни парични и фискални мерки - както традиционни, така и необичайни. Стагдефлацията през 2009 г. е неизбежна, но тя не трябва да продължи след 2010 г. Досега само отговорът на САЩ е по-агресивен от този на еврозоната, тъй като Европейската централна банка изостава в свалянето на лихвите, а фискалната политика на Европейския съюз остава слаба. Като отчитаме сериозността на икономическата и финансовата криза, пазарите ще останат под натиск известно време. Спадът на цените на много рискови активи - акции, корпоративни облигации, борсови стоки, имоти и активи на развиващите се страни - ще се задържи известно време, докато към края на следващата година не се появят истински знаци, че глобалната икономика ще се съживи през 2010 г.
Редактирано от nikolaj на 15-12-2008 21:28
Начало
Форум
