В кабинета на лекар влиза девойка:
- Докторе, моля ви, помогнете ми - страдам от полово безсилие!
- А в какво по-точно се изразява бесилието ви?
- Не мога да откажа на нито един мъж…
По време на криза няма друга тема за икономистите и е разбираемо защо всички все за кризата говорим. Но не е ясно защо все повече глупости се говорят на тази тема. Модерно е да бъбриш страхотии. Това е "IN": да вещаеш най-драматичен разпад на българската икономика, независимо че статистиката не вижда нищо толкова ужасяващо. "OUT" е да мислиш с главата си и да вярваш на очите си вместо на ушите си, проглушени от прясно надутия с 250 млрд. долара Международен валутен фонд.
Специалистите по комуникационна технология обясняват черните анализи с медийния принцип „страхът продава" (fear sells): за да те забележат, трябва да гледаш мрачно и да говориш страшно. Инстинктът за самосъхранение заостря интереса на човека върху онова, което го застрашава. За да ти обърне някой внимание, трябва да го уплашиш.
Предстоят избори и кандидатите за власт има да ни плашат поне още два месеца. Международният валутен фонд и неговите подизпълнители ще продължат и след това, защото прясно извоюваната властова позиция трябва да се оправдае с дела, а новополучените милиарди трябва да се вложат. Т.е. нужни са страни за спасяване. България е сред постоянните заподозрени в спешна нужда от спасяване. Пък и без друго всеки трети у нас иска някой да го спаси. За жалост не повече от петима на сто души си дават сметка колко е опасно да те спасява някой чрез принудително лечение.
А нелогичните прогнози са вредни дори когато не са съпроводени с агресивни терапии. Те могат да подведат бизнеса, който се вслуша в тях. Ако очакваме спадът на стопанството да продължи, ще е логично да вземем предпазни мерки, като се свием още повече. Ако си мисли, че най-лошото в България тепърва предстои, инвеститорът ще отложи проекта си, докато се увери, че най-ниската точка на кризата е преминала.
По този начин, като насаждат страх, прокобите се самосбъдват. Особено когато са подпечатани от някой "авторитет". Преди дни например еврокомисарят Хоакин Алмуня представи поредната "остро коригирана" (надолу, разбира се) стопанска прогноза. Според нея тази година брутният вътрешен продукт на България щял да намалее с 1.6%. По каква логика се очаква в Гърция например спадът да е само 0.9% остава загадка. Друга загадка е какви именно негативни явления са съзрели "наблюдателите" от Брюксел през последните два месеца, за да "намалят" прогнозния ни БВП с почти 3% (преди това ни "даваха" малко над 1% ръст).
Пълни брътвежи са теориите за кризисния лаг, според които страните влизали различно късно в кризата и затова кризата в "закъснелите" (като България) страни щяла тепърва да се разрази. Такава тъжна приказка ни разказаха тези дни няколко политикономисти (политици, говорещи за икономика).
Според тях кризата започнала в развитите страни миналата година, а у нас едва тази година и тепърва предстои. Двойна лъжа. Кризата започна едновременно в САЩ и във всички финансови центрове по света. Има си точна дата и тя не е "миналата година", а 8 октомври 2007 г.: отбелязахме най-високото ниво на борсовите индекси, преди пазарите да се сринат. Най-ниското ниво в сегашната рецесия бе стигнато също едновременно - на 9 март 2009 г. в Ню Йорк, в Азия и в Европа (и в София включително) само дни след това.
Нищо не показва отместване ("лаг" във времето на кризата. Да, вярно е, че въздействието на кризата у нас се усети значително по-късно и е доста по-слабо. Но това не е "изоставане" на кризата, а белег за различен профил на рецесията у нас.
Сравнете всички кризи в различните страни и ще видите, че следват правилото ЛИФО. LIFO (last in, first out) означава "влезлият последен, излиза пръв"
Да вземем отново Великата депресия. Както е известно, тя започва с Черния четвъртък, 24 октомври 1929 г. В България обаче срив настъпва едва през есента на 1930 г. В САЩ спадът на промишленото производство е 46%, във Франция - 32%, в Англия - 24%, а в България - малко над 10% (вярно, че тогава аграрният сектор е давал близо 70% от целия продукт и е ангажирал 80% от активното население).
Икономиките на САЩ и Германия достигат предкризисното ниво едва през 1939 г., а България отбелязва още през 1932 г. значителен ръст; за годините на световната криза (1929-1933) селскостопанската продукция у нас се увеличава с 38%, докато Франция от износител става вносител на зърно. Още през 1935 г. у нас е надхвърлено предкризисното ниво, а през 1939 г. България излиза на девето място в Европа по икономически показатели.
Последният печели е друго правило на кризите. То е проекция на очевидното съждение, че от високо се пада повече; от ниско няма накъде и да падаш. Кризата ще преструктурира икономиката на Европа и логично ще пренасочи инвестиции от "скъпите" страни към нови дестинации, където могат да работят с по-ниски разходи.
Стига, разбира се, инвеститорите да не бъдат подплашени, че евтините дестинации като България крият страшни рискове. Страхът е най-лошият съветник по време на кризи. Когато всички се страхуват, пресметливият търси възможност.
електронен
Начало
Форум
във времето на кризата. Да, вярно е, че въздействието на кризата у нас се усети значително по-късно и е доста по-слабо. Но това не е "изоставане" на кризата, а белег за различен профил на рецесията у нас. 