Не, няма да съм Je suis Charlie, няма да съм поредният либерален грантов тъпак, шматкащ се по жълтите павета, който ще ви говори захаросани глупости за толерантността, милосърдието, европейските ценности и т.н., докато чака от “Америка за България” да му спуснат опорните точки.
Искам си Европа. Онази Европа, към която преди 26 години гледахме с надежда и възторг. Европа, но не на Меркел и Оланд, Европа, но не на криворазбраната толерантност и множащите се гета, които искат да ни върнат в Средновековието.
Искам Европа на нациите. Такава, каквато ни я завещаха бащите на европейския проект след Втората Световна война. Искам Европа на суверенните държави, които работят в тясно сътрудничество, които имат общ пазар и отворени граници помежду си, но не се подчиняват сляпо на безумните директиви на шепа дебелогъзи чиновници в Брюксел, незнаещи къде се намират.
И да, Европа е християнска. Ще го повторя за тези, които още не са разбрали: Европа е християнска. Християнството е един от фундаментите, върху които е изградена днешна Европа – тази, която познаваме. Другият основен фундамент е Просвещението.
Всеки, който си мисли, че трябва да бъдат разрушени тези два основни стълба, за да се нагодим към някакви имагинерни и измислени мултикултурни и не знам какви си ценности, е враг на европейците. Всеки, който си мисли, че ще налага своите азиатщини тук, не е добре дошъл. Да си ходи в пясъците и да си крещи на воля “Аллах Акбар”.
Всеки, който си мисли, че с войни за петрол и със събарянето на светските режими в Близкия изток и в Северна Африка ще се постигне световна демокрация, също е враг на европейците. На онези хора, които не искат да бъдат вкарвани в подобни сценарии.
Всеки, който си мисли, че Европа трябва да бъде някакъв търговски придатък на Вашингтон, брошка в ревера на краварите от Тексас, на траперите в Уисконсин, на ловците на алигатори във Флорида, на пиещите чай в Масачузетс или на братлетата от гетото в Харлем, също е враг на европейците.