Случи се – фабриката за илюзии, намираща се в България, отново отвори врати. Този път за неин директор избирателите посочиха кмета на София Бойко Борисов, се казва в материал на немския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ), посветен на изборите у нас.
Историята на фабриката за илюзии е променлива, но устойчива. След краткотрайни затваряния, тя винаги изненадващо отново отваря врати.
Предложението, издигнато през 1997 година от тогавашния президент на страната Петър Стоянов, че фабриката за илюзии най-накрая трябва да бъде затворена, до този момент все още не е осъществено. Българите, които през 90-те години преживяха тежки времена, в момента все още са най-бедните в ЕС, обаче настойчиво искат да вярват в илюзии.
Затова не могат да бъдат упреквани, макар че стана ясно това, че между Стара планина и Черно море фабриката за илюзии има непопулярен филиал, който доставя заедно с изделията си и нещо друго – производство на разочарования.
Българите имат страст към промяната. След като през 1989 година най-накрая успяха да се освободят от диктатурата на Тодор Живков, те експериментираха с всички възможни и невъзможни партии – както и партиите с тях, коментира вестникът. Комунисти, антикомунисти, бивши комунисти, „царското движение“, а накрая и бивши-бивши комунисти – българските избиратели опитаха почти всичко.
До този момент най-чудното решение бе взето през 2001 година, когато на завърналия се след повече от половинвековна емиграция някогашен цар Симеон Сакскобургготски, бе доверено управлението с илюзията, че ще потекат реки от мляко и мед, коментира изданието.
Четири години по-късно след подобно странно решение властта бе дадена на родения в Украйна син на рускиня - Сергей Станишев бе избран за новия силен човек. С последния си избор българите затвърдиха схващането, че са най-оригиналните избиратели на Балканите: Човекът, на когото се оставят да бъдат разочаровани през следващите четири години, съвсем не може да бъде описан само с определението „впечатляващ“, макар то често да се посочва като негова отличителна черта, пише FAZ.
„През деведесетте години, когато все още ръководеше фирма за охрана, той спадаше към онези мъже, които често можеха да се видят по улиците на Източна Европа – когато попаднете на тях, беше мъдро решение да се премине на другата страна на улицата или да се смени заведението“.
Борисов дължи своята всенародна популярност на слабостите на партиите в страната, както обаче и на значителната подкрепа от чужбина и не на последно място от Германия, коментират от FAZ. В началото незаменим съветник и посредник на Борисов беше фондацията Hanns-Seidel. Връзките с нея стигат и до момента, в който той беше вторият човек в министерството на вътрешните работи на страната.
В този период Борисов си изгради име на най-голям ловец на престъпниците в страната. В много редки случаи. Парадоксално, но почти никой не се тревожеше от това, че именитият ловец никога не бе белязан от успех в лова.
Неоспорим факт е, че кариерата на Борисов започва още във времето на комунизма, когато е зает във вътрешното министерство, след което протича в тесни връзки с някои посткомунистически кръгове.
Решението на българите е еднозначно: те вярват в обещанието на Борисов да спре корупцията и да отстрани проблемите в администрацията. Той трябва да бъде силният човек, този, който българите разпознаваха в Симеон. Убеждението в намеренията на Борисов идва и от наподобяващия на кампанията на президента Барак Обама, „да докажем, че България може“.
Задачите, които стоят пред правителството, са свързани с убеждаването на Европейската комисия, че в България се правят стъпки за преодоляване на проблемите. А те са цял списък – съдебна реформа, преодоляване на корупцията. В тази посока часовникът за новия директор на фабриката за илюзии Борисов тиктака.
Досегашните рецепти за успех вече няма вече да помагат на Борисов. Защото за убеждаването на Брюксел е необходимо нещо повече от впечатляващи речи.
