Това се случи много отдавна... Така ще започнем в ХХI век разказа пред децата ни, на които в забързаното си всекидневие сме забравили да говорим за силата на идеите, енергията и ентусиазма на предците си, за идеалите и ценностите, които са изповядвали. За борбите в едно смутно време, когато се полагат основите на държавността, когато се определят правилата на управление.
В малкото балканско градче Дряново живеели граждани с будна съвест, в душите си - с възрожденските идеали, демократичен дух и свободолюбие. От шепа хора, събрани в дружинка още през 1888 г., дряновските социалисти успяват да се превърнат в една от
големите и силни структури на БСДП
- привърженици на нова за времето си идеология, пропагандираща достоен нравствен и човешки живот, пълна политическа свобода, утвърждаването на държавни институции, гарантиращи правото на човека и гражданина.
През изборите на 11 ноември 1890 г. населението на града избира трима социалисти - Михаил Бойчинов, Колчо Дуфев и Димитър Дочев, за общински съветници, като Михаил Бойчинов е избран и за помощник-кмет.
На първата социалистическа сбирка от 3 до 5 май 1891 г. в Търново присъстват и дряновските социалисти Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Панайот Венков заедно със съратниците си Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски, Сава Мутафов, Константин Бозвелиев от Казанлък и габровски представители и решават да се сдружат и заедно да прокламират идеите си, да обединят действията си за по-добро общество в една нова партия - Българска социалдемократическа партия, създадена на 20 юли (2 август) на връх Бузлуджа.
Когато говорим за идеи, стратегии и политики, неизменна част от тях е реалното им приложение в управлението. Българският народ утвърждава основната единица в системата на административното управление на държавата - общината. Нормативно изградена чрез закона за управлението на общините, променян през годините, и налагащо се централизирано управление на държавната власт.
БСДП настоява за правото на общинско самоуправление, свобода на изборите за кметове, публичност на общинските решения. Основните насоки на развитие на общините са социалните, здравните, образователните, битовите.
Само три години, след като е учредена Българската социалдемократическа партия, в Дряново се развива мощна партийна организация със стабилна подкрепа от местното население, която печели изборите за местна власт.
Влиянието на една партия се измерва със смелостта й да се яви на избори
и да ги спечели. За постигането на изборния успех тогава има няколко фактора:
- конкретната икономическа ситуация, изразяваща се в западане на занаятите, невъзможност да се конкурират с фабричните стоки, наличието на едри търговци и твърде бедно население, лишено от земя и големи възможности за прехрана ;
- авторитетът, стабилността и силата на ръководителите, тяхната енергия, добра теоретична и идеологическа подготовка. В социалистическата група членували учители, работници, занаятчии, чиновници.
- опитът от предишно участие в управлението на общината и възможността да покажат чрез личното си участие идеите и принципите, които отстояват, чрез достойно поведение, печелещо уважението на масите.
На третия извънреден конгрес на БСДП в Търново през юли 1893 г. Михаил Иванов заявил: "Натоварен съм да изкажа мнението на дряновските социалисти, че в никой случай не са съгласни, щото нашата партия да прави компромис с някоя буржоазна партия. Не трябва да си черним лицето, както правят някои други партии, особено като партия, която за първи път взема участие в избирателната борба. Ние трябва да излезем чисти и неопетнени, което само ще ни препоръча на работниците."
На 10 юли 1894 г. били проведени избори за общински съвет, на който партийната организация в Дряново излязла със самостоятелна листа.
Първото печатно известие за тези избори намираме в социалистическия вестник "Народен глас", излизал в Търново под редакцията на Н. Хр. Габровски. В бр.5 от 15 юли 1894 г. , само 5 дни след изборите, вестникът пише: "Съобщават ни от Дряново, че там, на 10 того, изборът за градски съвет се е извършил в пълен ред и тишина. Цялата листа на нашия другар Михаил Бойчинов е минала тържествено, въпреки това, че както явните стамболовисти, тъй и прекръстените от тях в редовете на Народната партия са употребили много излишни старания, за да пропадне нашата листа. Ние поздравляваме нашите дряновски другари с победата в градските избори и им желаем още по-голям успех в депутатските избори."
На 14 август 1894 г. е избран за кмет Михаил Бойчинов, а Колчо Г. Дуфев - за помощник-кмет.
Дряново се превръща в първата комуна в България
начело с кмета Михаил Бойчинов, помощник-кмета Колчо Дуфев и мнозинството в общинския съвет.
Програмата на Дряновската комуна е разработена на базата на партийната общинска програма върху ценностите и принципите на социалистическата теория. Решават се най-острите въпроси на града:
- издирване на заграбените общински имоти и земи;
- провеждане на анкета за злоупотребите с общински средства от бивши управници на града;
- справедливо разпределение на данъците между гражданите;
- въвеждане на подоходно данъчно облагане;
- усилия за подобряване на здравеопазването и образованието на местното население;
- налагане на режим на икономии на общински средства;
- подобряване на пътищата в пределите на общината.
Правителството на Константин Стоилов в края на декември 1894 г. разтурило социалистическия общински съвет в Дряново и назначило тричленна комисия за временно управление на града. Комуната просъществувала само шест месеца. Кметът Михаил Бойчинов и съратникът му Михаил Иванов били арестувани и изселени. На преследвания били подложени всички социалисти, по-будните граждани и учителите.
В Дряново за пръв път в страната партията спечелва избора за общината, поставя свои членове за кмет и помощник-кмет, прокарва решаването на редица въпроси, които фигурират в нейната програма. Задържането на властта цели 6 месеца, до незаконното разтуряне на съвета от правителството, имало за времето си голямо политичесто значение за България.
Социалистите доказали, че могат да печелят изборите
че могат да управляват в интерес на народа."
(Из "История на град Дряново" - Петър Чолов)
И в ХХI век, в обединена Европа, не трябва да губим собствената си самоличност. Да не забравяме за началото, за първите, за идеите, за героизма и величието на апостолите на социалистическите идеи и конкретното им приложение в полза на хората, за тяхното добруване в едно справедливо общество. Пренебрежението и самозабравата са чужди на създателите и основоположници на социалистическото движение, което ги прави обичани и подкрепяни от обществото.
Повече отвсякога е нужно да направим преоценка на поведението си, да заложим на позитивното, да си признаем, че сдружаването на групи едни срещу други за постигането на лични интереси винаги е пречило на идеите.
