Във връзка с зачестилите опити за пренаписването на историята искаме да развенчаем няколко лъжливи мита:
1 мит - Русия се води изключително от свои имперски интереси и за това започва руско-турската война с цел завоевания.
Русия всъщност не желае тази война - основната причина е незавършената военна реформа в армията й (тази незавършеност силно си проличава в хода на военните действия, както всички знаем). В Москва съществуват две крила - това на славянофилите и това на по-консервативно настроените. Вторите разсъждвайки по-трезво и прагматично застават зад позицията, че война не трябва да се води, имайки предвид споменатата армейска реформа и правилно отчитат, че тази война няма да е бърза и лека, а напротив ще бъде изключително тежка за държавата (така и става впоследствие). Славянофилите от своя страна настояват на всяка цена за тази война, изхождайки от факта, че османските зверства над българския народ трябва веднъж и завинаги да бъдат приключени. Ако Русия се интересуваше изключително от своите интереси, тя изобщо нямаше да започне тази война, заради нейната очевидно твърде голяма тежест. Но трябва да се подчертае и ролята на Бисмарк, който много успешно успява да насъска двете страни, което довежда до провал на Цариградска конференция (целта на Германия е Русия и Осм. империя взаимно да се отслабят, както и се случва в крайна сметка)
2 мит - Русия не желае силна българска държава и всъщност е отговорна за разпокъсването на България.
Преди войната най-големият страх на Русия е повторение на кримския сценарий, тоест всички европейски държави да влязат във войната на страната на османците. Основната страна, която трябва да бъде неутрализирана е Австро-Унгария, която също има големи интереси към Балканите. За тази цел се провежда Будапещенска тайна конвенция и Райхщатски споразумения, по силата на които австрийците се задължават да не се месят във войната, но цената на това е да не бъде създавана голяма славянска държава на Балканите. По време на преговорите в Сан Стефано, граф Игнатиев много добре знае, че България при всички положения ще бъде разкъсана и успява да я вкара в едни доста широки граници (все пак като започне рязането да може и да остане нещо). Това до голяма степен прилича на тъй наречената ешелонирана дипломация - първоначално да се поставят големи искания, които да могат впоследствие да бъдат намаляни в замяна на компримиси. И действително на Берлинския конгрес англо-турските искания стигат дотам, че да се иска откъсване на София, Варна, Шумен и Силистра, които Русия успява да запази не без помощта и на Бисмарк, който все пак не желае, нито османците, нито руснаците да се засилват твърде много.
3 мит Русия не освобождава, а всъщност окупира България за цели 9 месеца
Действително в документите е записана думата “окупация”, но присъствието на руснаците, все пак е нужно за изграждане на държавните институции. По това време българи с широк държавнически опит не съществуват. Доказателство за това е и фактът, че на Търновското Учредително събрание доста от делегатите са дошли с козите и овцете си... Друго доказателство за това, е че при изработването на Търновската конституция делегатите подкрепят идеите на Славейков, който използва доста странни изказвания по време дебатите (напр. “не са ни нужни такива скакалци като юристите, които са налазили цяла Европа, а сега искат да налазят и нас) и отхвърлят много по-уместните предложения на високо образования К. Стоилов, които включват и създаване на двукамарен парламент. Като се има предвид и разгорещяването на дебатите, което едва не стига до бой и се разменят голямо количество псувни, можем да си представим какво би се случило, ако бяха ни оставили сами да се оправяме... Освен това би било крайно глупаво руските войски да се изтеглят на 4 март от освободена България и да се очаква осм. армия да стои и да гледа огромни незащитени територии...
4 мит Истинският национален празник трябва да бъде 22 септември, защото тогава България става независима
Действително след 1878 г. България е княжество, което се води васално на Осм. империя. Но въпросните васални задължения като например плащане на годишен данък и тн са широко неглижирани. Възможно ли е една васална държава да удвои територията си, откъсвайки част от своя сюзерен без неговото съгласие? Де факто през 1908 г. просто се потвърждава незавимостта, с която България вече разполага. Ако трябва да бъдем реалисти България в периода 1878-1908 г. е мноооого по-независима държава от България в периода след 1989 г.
💯⚽ 24 отбора ще участват в 4-то издание на Детски футболен турнир в Дряново за купата на вафли „БОРОВЕЦ”!
▶️ Община Дряново и ФК Локомотив 1927 Дряново имат удоволствието да ви поканят за поредна година на едно незабравимо преживяване за младите футболни надежди на България. В продължение на три дни, от 9 до 11 септември, деца от цялата страна ще премерят сили на отлично подготвените терени в град Дряново и село Царева ливада. Финалите ще се играят в петък от 13:00 ч.
ℹ️ Стотиците участници ще бъдат от три възастови групи - Футбол 5, 7 и 11. Те ще имат възможността да се срещнат и получат съвети от патроните на турнира - легендарните футболисти Бончо Генчев, Пламен Николов, Благой Георгиев и Станислав Генчев.
📌 Очакваме ви в ДРЯНОВО! 📌
🔶 Градът на великия майстор Колю Фичето, край който са открити първите следи от живот на Хомо сапиенс в Европа!
🔶 Градът, обявен за планински курорт преди 90 години заради благоприятния си климат!
🔶 Градът, който е наблизо за всички - на 20 минути път от областните центрове Велико Търново и Габрово и на по-малко от 3 часа от София, Пловдив и Варна!
Как кризата с коронавируса доведе до възход на електронните спортове
Как кризата с коронавируса доведе до възход на електронните спортове
По традиция видеоигрите са възприемани от мнозина като пълна противоположност на спортуването. Затова и малцина фенове бяха подготвени за това, което се случи през последните седмици – някои от най-големите състезания бяха буквално заменени от електронните спортове, които навлязоха в реалния свят с гръм и трясък за броени дни. Ако допреди няколко месеца този тип прояви се бореха за каквото и да е признание от спортната общност, то днес те все по-често са сочени за спасители на знакови първенства в тениса, баскетбола или автомобилните състезания. Как се случи всичко това?
Малко предистория
Електронните спортове всъщност далеч не са от вчера и през последните години бавно и сигурно си проправят път на сцената. За незапознатите – те представляват видеоигри със състезателен характер, при които играчи или цели отбори се сблъскват на турнири с публика, награден фонд, коментатори и всички останали атрибути на едно спортно състезание. Най-големите надпревари пък все по-често разпределят наградни фондове, сравними и дори надминаващи тези на значими събития в реалния спорт, включително най-големите тенис или голф турнири. Напоследък професионалният гейминг има все по-добре развита екосистема, включваща клубове, организации, треньори, мениджъри, залагания и всичко останало.
"Електронните спортове отдавна се развиват с бързи темпове, но кризата с коронавируса ускори многократно този процес, превръщайки ги в реална алтернатива на реалните първенства и дори – в спасение на сезоните в някои от тях. Новото през последните седмици е, че дори някои от най-сериозните и престижни спортни организации и прояви започнаха съвсем сериозно да разглеждат възможността да навлязат във виртуалния свят. А най-бързите от тях вече го направиха, което ще им позволи не само да спасят сезоните си, а и да достигнат до нова аудитория" – споделя Тодор Тодоров, собственик на портала Betcredo.net, който следи процесите в тази област. Сайтът публикува най-интересните събития, обединяващи реални и виртуални спортове напоследък. А ето и по-любопитните сред тях.